Режисура: Дани Бойл
Участват: Силиън Мърфи, Клиф Къртис, Роузи Бърн.
Времетраене:  108 мин.

User Rating: 7.4/10 (19,228 votes)

От пръв поглед очакванията към този филм са ясни: дизастър с астронавти, совалки, контролна зала, патетични хуманистични речи и внезапно възникващи проблеми, които биват решени безцеремонно от магнетични герои, проявяващи леко извратено чувство за хумор. Но не. Филмът няма нищо общо с „Армагедон”, „Ядрото”, „Смъртоносно влияние” и другите от апокалиптичната космическа поредица. По-скоро има много общо с останалите филми на Дани Бойл: тежка, потисната и безнадеждна обстановка и никаква следа от майтап. Непрекъснато възникващи проблеми, които нямат решение. Неприветлива среда, която се натрапва упорито. Обезверени герои, крепящи мъничко надежда. Смърт, страх и ужас през почти цялото екранно време.

  Филмът прилича повече на „28 дни/седмици по-късно”, отколкото на някой от изброените по-горе. Може да се направи и аналогия със „Смъртоносен хоризонт”, а след появата на онази недоносена вариация на Фреди Крюгер, която се намъкна на борда към края на филма, започва да намирисва и на „Пришелецът”. Като цяло грозна картинка, на чийто фон Слънцето изпъква с цялата си ослепителна красота.

  Действието се развива почти изцяло на модерен космически кораб, носещ  звучното име „Икарус”. Лошият късмет следва екипажа навсякъде. Цяло чудо е, че компютърът на возилото не изкрейзва. По едно време бях сигурен, че ще започне да се забавлява, затваряйки врати точно където не трябва и гасейки лампите. Явно сценаристът Алекс Гарланд („Плажът”, книгата и филма) не е искал да попада в блатото на клишетата. Постигнал го е отчасти.

 Звездата ни умира. Следват го Земята и хората. Екип от учени се впуска в серия отчаяни спасителни мисии. Не става ясно как точно експлозия в центъра на слънцето ще го съживи, но  приемам, че моята база данни е непълна. Екипажът се натъква на множество изненади, сред които и изоставен космически кораб. Той се оказва техен предшественик, натоварен със същата мисия. Един по един героите стават жертва на разни обстоятелства. Човешки грешки и системни грешки се редуват. За капак нашите хора губят и кислорода и нещата започват да отиват към теглене на добровелен чоп кой да спре да диша. За „щастие” случайността им спестява жребия. На въпроса „Ние или всичко останало” се дава бърз отговор и започва дискусия на темата за саможертвата. Идеята изглежда добра, но дали от екипажа няма пак да оплескат нещо? На финала вече не е много ясно кой какво прави и къде го прави, но това е нормално за фантастичен филм. Всъщност интересните моменти са в първата половина на лентата. След това хуманната фантастика се смесва с хорър-трилър, а идеята за цената  на живота остава ненамерена някъде сред предсмъртните писъци и ужаса.

Всъщност не съм очаквала подобна рецензия на филма. Наех го преди няколко дни на DVD, поради няколко причини - Дани Бойл (обяснимо), Килиън Мърфи (освен, че е секси, това момче наистина има актьорски талант) и още една причина, която я разбрах при прочита на твоята рецензия - Алекс Гарланд (не знаех, че той е сценариста, явно не гледам добре в imdb).
Всъщност си наех филма с малко предубеждения - хич не ми се понрави цялостната идея, но в края на крайщата го изгледах. Признавам му го на Бой...атмосферата беше с неговата марка.
Всъщност като се замисля филма ми хареса - вярно към края вече се пообърках и по едно време малко ме издразниха ефектите в стил "вижте колко пари сме наляли тука", но без тях може би филма нямаше да изглежда толкова добре визуално. Така поне се създаде атмосферата на "бъдещето".
И все пак, Бойл има и по-добри неща....