Режисура: Дейвид Финчър
Участват: Джек Гиленхал, Марк Руфало, Робърт Дауни Джуниър, Хлое Севини, Антъни Едуардс.
Времетраене: 158 мин.

User Rating: 8.0/10 (30,653 votes)

 И аз, и голямата кошница, с която обикновено сядам да гледам филмите на Финчър бяхме изпълнени с добри чувства след края на прожекцията. Макар да не е култово попадение от калибъра на „Седем” или „Боен клуб”, филмът е достатъчно добър за да задържи интереса на средно-интелигентен човек повече от два часа. Ако сте на възраст над 20 години, ако вече сте изгледали достатъчно летни трилърчета за серийни убийци в стил  „Целуни момичетата” , "Колекционерът" и „Имитаторът”, ако искате да видите жанра в малко по-различна светлина, ако искате нещо реално, чиято цел е не само да ви стресне и да ви напълни гащите с лайна - то тази лента ще ви се услади.

 Филмът има съвсем реален вид и проследява хода на разследването срещу неизвестния извършител „Зодиак”, който съвсем (според данните във филма) безнаказано си е вилнял из Сан Франциско малко повече от 10 години, под зоркия поглед на американската общественост. Участниците в действието са съвсем нормални хора, асоциални по свой, съвсем нормален начин. Фанатизиран художник, алкохолизиран журналист и уморен полицай са главните герои, за които серийният убиец се превръща в нещо като сезифова задача. Годинките минават, следствието се точи, папките с докладите се множат, бумагите растат, а убиецът се разхожда на свобода. Моралът и жаждата за справедливост на героите, както и любопитството, което ги яде, не им дават мира. Някои се отказват, други продължават.

 Сюжетът следва хронологичния ред на събитията. Няма излишно объркване на широката аудитория, която и без това обича да се оплаква от твърде многото имена и дати, които скромният й ум не успява да усвои. Финчър е бил максимално благоразположен към зрителя и избягва да му поднася символиките на „Боен клуб” или резките, объркващи обрати, които „Седем” и „Играта” показаха.

 Акцентът на „Зодиак” не е там, където ще го чакате в един филм за сериен убиец. Липсват обичайните втрещяващи кървави сцени и перверзните сценаристки трикчета. Няма „вкусна вечеря със собствения ми мозък” и „вадене на ключ от червата на гаджето ми”. Няма шизофренични сцени с преследвания в тъмни коридори и самозалостващи се в банята жени. Сцените с убийствата не са спестени, но не са и украсявани излишно. Това е действителна история, разказана от действителна личност – Робърт Грейсмит, чието роля се играе от Джейк Гиленхал. Марк Руфало също прави добро изпълнение като ченгето Дейв Тошчи, което си държи кобура досущ като Стив Макуин в „Булит”. Роб Дауни Джуниър е във вихъра си когато въплъщава някакви алкохолици и ексцентрици, та така и тук. В епизодична роля може да се види и Хлое Севини, серопозитивната русокоска от "Хлапета". Кастът очевидно е подбран добре, а и няма как да е по друг начин при Финчър. Липсват извъртяните операторски похвати от „Паник стая” и „Играта”, а и тук не са нужни. Няма натрапващи се, запомнящи моменти, които после да цитираме с патос, вперили поглед в безвремието, няма и особено изнедадващ финал. На Финчър вече не са му нужни такива, за да направи добър филм.

 Вижте трейлъра:

li4no na men filma mnogo mi haresa gledaite go i se ubedete sami

Във филмовата суша, която изгаря зрителите през последните години от вече хроничното безсилие на Холивуд да се представя поне толкова добре, колкото преди 20-30 години, този филм беше един свеж пролетен дъжд, който ми вдъхна надежда, че макар и значително по-рядко от преди, и днес все още се случват и хубави филми.