Режисура: Джузепе Торнаторе
Музика: Енио Мориконе
Участват: Филип Ноаре, Жак Перин и Марко Леонарди
User Rating: 8.4/10 (24,129 votes)

        

   Преди 20 години Джузепе Торнаторе решил да сподели нещо много лично. Не е сигурно дали би се престрашил на това, ако бe знаел каква огромна популярност ще добие  „Ново кино Парадизо”, но резултатът сега е в негова полза. Интернет потребителите са класирали филма сред 100-те най-добри правени някога, в добавка идват многото награди и безбройните изказани суперлативи. Първоначално той бил замислен като поклон пред традиционните кино-театри - един вид некролог, който щял да повиси закачен няколко седмици в италианските кина и след това щял да бъде забравен. Впоследствие "Ново кино Парадизо" се е превърнал в нещо много повече, както за създателите му, така и за публиката.

  Историята е построена в хронологичен ход на три етажа, а в цялост представлява обяснение в любов на два. Първото послание е към киното, което за самия Торнаторе се явява споделена любов и заема почти цялото екранно време. Малкото момченце с късите гащи, което събира изрезки от филмови ленти в скрита под дивана ръждива кутия ще се превърне в прошарен и преуспял режисьор и до размазващата финална сцена в салона, тук става въпрос за кино.

   Другото любовно обяснение се появява на втория и третия хронологичен етаж и е още по-тъжно. Тя носи звучното име Елена, синеока е, и си струва чакането под прозореца. Всъщност тезата е, че неизживяната любов е единствената лесносъхранима и с една такава в сърцето, човек е способен на всичко. Той може да направи десетки чудесни филми, да работи упорито, никога да не се отпусне, или никога да не се ожени - все хубави неща. Това трябва да е подаръкът на слепия Алфредо (Филип Ноаре) към приятеля му Салваторе. Да кръцне голямата му любов с дългата ножица, досущ като стотиците целувки, които е окълцал от лентите, подлежащи на църковна цензура. Тези целувки са кадрите, които Салваторе ще получи като компенсация за грубата намеса на Алфредо. Малък подарък, но от сърце, който ще дойде в момент, когато Салваторе е достатъчно зрял за да проумее мотивите на слепеца. Късно, биха казали някои, но все пак ще дойде. Късно, но все пак ще се срещнат.

  Сценарият е дело на Торнаторе и е видно, че си го е писал с много старание. Музиката на Енио Мориконе е затрогваща както винаги и идеално пасва на сюжета. Изпълненията на Ноаре, Жак Перин и Марко Леонарди са безупречни, а първата част на филма е тотално омазана с чар от дяволития Салваторе Касио. Филмът е зареден с конски дози сантименталност и носталгия, но няма начин да не бъде харесан от всеки, който поне малко обича киното.

   Вижте трейлъра:

 

на киното. Думите не стигат да се изрази всичк,което "Ново кино Парадизо" пробужда в мен. изборът межу любовта и величието, само несподелената любов остава истинска, киното, киното, магията.
Когато за първи пътгогледах - сама в Одеон - накрая се разплаках, получих гърчове от емоции и вероятно съм гледала самооколо 2 целувки- останалте бяха замъглени от сълзите.
Шедьовър. Сантименален в добрия смисъл на думата. Дори мелодраматичен в добрия смисъл, ако има такъв. Наистина възхитителен.

безспорно филм шедьовър.
всеки кадър е мост, който се нуждае от следващ мост.торнаторе като ли че се е поставил в ролята на пръв васал на киното. киното е съдба, дори и когато погубва. предопределеност, а не определеност за самия него. дори и да коства живота.
този филм на мен ми звучи като изповед.

а торнаторе ми е страшно любим

Музиката също е невероятна и чудесно участва в създаването на атмосферата на целия филм. Много лирична, в най-добрия смисъл на тази дума, история, разказана с разкошно чувство за хумор от сценариста и режисьор Джузепе Торнаторе, с пленителни образи - особено на малкия Тото. За първи път гледах Ново кино Парадизо на голям екран през 1989 година, по време на световната кинопанорама. После го даваха по Канал 1 в началото на февруари 1999 г /започна към 23,00 часа???, дублиран!/ и тогава го записах на касета. За съжаление Ново кино Парадизо е слабо известен на широката публика у нас, което е много, много жалко... Непременно го гледайте, защото той е един от филмите, които ни правят по-човечни - изключително удоволствие за ума и сетивата! А после не бъдете егоисти и кажете мнението си за него на всичките си познати.