Режисура: Ст. Спилбърг
Участват: Хейли Джоел Осмънт, Джъд Лоу
Времетраене: 146 мин.
User Rating: 6.8/10 (57,646 votes)

„Дейвид е на 11 години. Тежи 60 паунда. Висок е 4.6 фийта. Има кестенява коса. Неговата любов е истинска. Но той не е.”

Тази фантастична драма не слага акцент върху житието и страданието на футуристичните киборги, въпреки че има и такъв момент. По-скоро става въпрос за привързаността човешка, и за това колко е неприятна несподелената любов. За да стане още по-пошло, сценаристът я е направил вечна – т.е. вирее не в смъртен човек, а в безсмъртен робот.

Главният герой е симпатично дете-киборгче, предназначено за отглеждане. Заместител на поколението с електронен чип, вместо хромозома. Извратена работа като цяло, но явно в Холивуд се смята, че бъдещето е извратено.

Малкото роботче е поставено в много кофти ситуация - програмирано е да обича безрезервно майка си. Тя обаче, още в началото на мувито  му бие шута. Така де – изоставя го. Зарязва го по класическия начин – самичко в гората, с мечките и вълците. Те желязо не ядат, та малкото киборгче не само че оцелява, но и се впуска в единствената мисия, за която е програмирано: да търси жената, която обича.

Следвано навсякъде от някаква изцапана вариация на малкия Коколино, която ходи и говори, роботчето „преживява” много приключения в търсене на приказна фея, която знае всичко, и която ще да го превърне в истинско момче. Тогава майка му ще  го обикне. В крайна сметка феята се оказва обикновена циркова атракция - компютър, на чийто хард се пази приказката за Пинокио. Дълго време след като майка му се е превърнала в прах и пепел, ненаситното и твърдоглаво човече продължава да я търси. Смъртта не записана в програмния му код и то твърдо отказва да я разбере и приеме.

Вижда, се че историята е привлекателна, а продуцентите не са оставили нещата само на ниво замисъл. По всичко личи, че този път са бръкнали малко по-дълбоко и в кесиите. Замайващата визия (типично за Спилбърг), завладяващата музика, чудесните изпълнения на Джъд Лоу, Уилям Хърт и Хейли Джоел-Осмънт, както и няколко брилянтни сценаристки финта, правят „Изкуствен интелект” да изглежда като нещо повече от обикновен фантастичен филм. Проектът всъщност е на Стенли Кубрик. Работен е в продължение на 12 години и в крайна сметка преди смъртта си Кубрик го „завещава” на Спилбърг, който имал максимално близка визия за филма до неговата.

Чудя се защо толкова ми хареса "Изкуствен интелект", а ето къде била хватката. Да ме прощава бате Спилбърг ама хич не ми се нравят филмите му (има само 3-4 филма, които харесвам).
Иначе "И.И" много ме завлядя, нищо че беше дълъг. Доста беше пипнат, отвсякъде, което е малко не типично за Спилбърг.
Тъкмо се чудех какво ми се е догледало. Мерси, че го припомни този филм:)

Ти същата асидбърн от калдата ли си?

Рядко плача на филм, но този направо ми разкъса сърцето :(((
Прекрасен е!

Същата.
Само дето като се регистирах в блога си обърках името (за това не си правете регистрация където и да било в 4 сутринта). :)

Това е един от филмите, които пазя в съкровищницата не само на спомена и емоционално обагреното световъзприятие, но и на интелектуалните търсения / и намирания/ на нещо, което с всички свои проявления и послания "крещи", че си струва - да бъде изживяно, почувствано, вдишано - като чистотата на Вселенските прозрения, толкова прости, и същевременно толкова безпрекословно вечни и непоклатими в своята съдбовна ласка...Невероятен филм.
Поздрави от един колега - киноман:) Още от времето на "Филмови новини" бях пристрастена към публикациите относно "7-то изкуство". А още на 6 години /или някъде там беше...:)/ съм гледала "Майкъл" / продължението на "Кръстникът"/, "Осъдени души", и много други филми, далеч неподходящи за подобна крехка възраст:) Но усещането от Мига тогава няма да забравя...

Поздравления - за страстта, с която е изграден този блог! И за квалитетния изказ и попадения на мисълта, които впечатляват. И не само - а досягат вътрешни струни - изискано, и премерено.