Година: 1995
Режисура: Дейвид Финчър



Това е един от най-мрачните трилъри, правени някога.  Дейвид Финчър рядко прави нещо, но когато го прави, се помни дълго. Досега няма провал. На другите им остава само да се надяват, че ако копират нещо от него, то ще е максимално точно. Винаги работи с добър оператор. Само при Финчър можете да видите такива интересни операторски похвати: камерата минава през решетки, стени, дори хора за да покаже и  внуши това, което си е наумил операторът.  Фиксира се за кратко върху някой детайл, после рязко се отмества. Седиш и се чудиш : "Какво беше това, важно ли беше, не го видях добре". Което те изправя на нокти до следващия път, когато интересът ти бива манипулиран по подобен безцеремонен начин.
Жесток убиец-психопат върлува в мрачен, грозен град с неизвестно име. Дъждът не престава да вали.  Двама детективи, невъздържан младок (Пит) и улегнал ветеран (Фрийман) са по следите му, но всичко, което откриват на мястото, където води следата, е поредния обезобразен труп. Внезапно се оказва, че самите те са част от пъклен, жесток и гениален план, сътворен от един болен, но силен мозък. Финалът принадлежи изцяло на убиеца и е...ами убийствен. Освен това никак не е хепи.  Ако ви напомня Saw - не е случайно.
Създателите на Пъзела са взели доста оттук.

Обичам този филм :)))

велик е..

и Хемингуей е велик.

Като любител на този жанр филми-гласувам с две ръце за "Седем".Любим филм.
Браво!