Година:1995
Режисура: Лари Кларк



Тази кинематографична провокация разпали доста критика през 90-те години. След като бъде изгледан, филмът бива или моментално окачествен като "култов", или основателно/неоснователно критикуван. Няма начин човек да остане безразличен към темата тук.

Аморален, ХИВ-позитивен скейтър скита из мръсните улици с една единствена и по детски наивна цел: да "отвори" колкото може повече девствени момичета. Незнаейки за вируса, който носи в себе си, той се насочва похотливо към поредната си невинна жертва.
Младо, бяло момиче, което е прихванало болестта от  "отваряча" се лута из града, търсейки начин да се свърже с него.  Дали няма да е късно, когато го намери.? Следващата на ред е къдрoкоса  мулатка с ангелско лице. А утрешният ден ще е много по-различен за нея и в същото време един и същ за хлапетата.

... с тебе...И с твоя коментар.
Така е. Тъжен филм. С тъжни истини. Всъщност просто е доста истниски. Но определено е от тежките филми, и е малко труден на моменти за понасяне... (емоционално имам предвид)