Година:  1997
Режисура: Андрю Никъл



Става дума за две противоположни личности, които по стечение на обстоятелствата не могат един без друг. Единият има огромни заложби и способности. Може да постигне всичко, което поиска в света, в който живее - стига да се интересуваше от друго, освен от собствената си апатия. Вторият има болно сърце, късогледство, никаква перспектива в свят, където генетичният потенциaл определя до къде може да стигне човек. Но също и стоманена воля и желание да осъществи мечтата си.
Ясно е , че с такъв сценарий няма как резултатът да е лош, но след като и режисурата е поверена на гениалния сценарист, какво получаваме? Никъл е съумял да изцеди максималното от всички за да постигне желаната ефирност, прозрачност, чистота. Да внуши, че бъдещето ще е по-изчистено, отколкото би било нормално. И в тази по медицински стерилна обстановка поставя героите си - галеници и жертви на цивилизацията.

Има хора, които могат, но не искат.  Други искат, но не могат.  А трети искат и могат, но нямат късмет.

Този филм е наистина замислящ!Харесвам такива.А това за късмета е и така и не точно, защото пак от нашата мисъл зависи всичко!И искането и моженето се подчиняват на вътрешната нагласа...:)

My all times number 1.