Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Що е то? Блог - облагороден, ненатрапващ се продукт на нарцисизма и въпрос на чест за всеки самозванец.
Автор: trapped Категория: Забавление
Прочетен: 310896 Постинги: 92 Коментари: 219
Постинги в блога от Август, 2007 г.

Режисура: Дани Бойл
Участват: Силиън Мърфи, Клиф Къртис, Роузи Бърн.
Времетраене:  108 мин.

User Rating: 7.4/10 (19,228 votes)

image

От пръв поглед очакванията към този филм са ясни: дизастър с астронавти, совалки, контролна зала, патетични хуманистични речи и внезапно възникващи проблеми, които биват решени безцеремонно от магнетични герои, проявяващи леко извратено чувство за хумор. Но не. Филмът няма нищо общо с „Армагедон”, „Ядрото”, „Смъртоносно влияние” и другите от апокалиптичната космическа поредица. По-скоро има много общо с останалите филми на Дани Бойл: тежка, потисната и безнадеждна обстановка и никаква следа от майтап. Непрекъснато възникващи проблеми, които нямат решение. Неприветлива среда, която се натрапва упорито. Обезверени герои, крепящи мъничко надежда. Смърт, страх и ужас през почти цялото екранно време.

  Филмът прилича повече на „28 дни/седмици по-късно”, отколкото на някой от изброените по-горе. Може да се направи и аналогия със „Смъртоносен хоризонт”, а след появата на онази недоносена вариация на Фреди Крюгер, която се намъкна на борда към края на филма, започва да намирисва и на „Пришелецът”. Като цяло грозна картинка, на чийто фон Слънцето изпъква с цялата си ослепителна красота.

  Действието се развива почти изцяло на модерен космически кораб, носещ  звучното име „Икарус”. Лошият късмет следва екипажа навсякъде. Цяло чудо е, че компютърът на возилото не изкрейзва. По едно време бях сигурен, че ще започне да се забавлява, затваряйки врати точно където не трябва и гасейки лампите. Явно сценаристът Алекс Гарланд („Плажът”, книгата и филма) не е искал да попада в блатото на клишетата. Постигнал го е отчасти.

 Звездата ни умира. Следват го Земята и хората. Екип от учени се впуска в серия отчаяни спасителни мисии. Не става ясно как точно експлозия в центъра на слънцето ще го съживи, но  приемам, че моята база данни е непълна. Екипажът се натъква на множество изненади, сред които и изоставен космически кораб. Той се оказва техен предшественик, натоварен със същата мисия. Един по един героите стават жертва на разни обстоятелства. Човешки грешки и системни грешки се редуват. За капак нашите хора губят и кислорода и нещата започват да отиват към теглене на добровелен чоп кой да спре да диша. За „щастие” случайността им спестява жребия. На въпроса „Ние или всичко останало” се дава бърз отговор и започва дискусия на темата за саможертвата. Идеята изглежда добра, но дали от екипажа няма пак да оплескат нещо? На финала вече не е много ясно кой какво прави и къде го прави, но това е нормално за фантастичен филм. Всъщност интересните моменти са в първата половина на лентата. След това хуманната фантастика се смесва с хорър-трилър, а идеята за цената  на живота остава ненамерена някъде сред предсмъртните писъци и ужаса.

Категория: Забавление
Прочетен: 2461 Коментари: 1 Гласове: 1
Последна промяна: 17.08.2007 16:42

Режисура: Грегъри Хоблит
Участват: Антъни Хопкинс, Дейвид Стретърн, Райън Гослинг
Времетраене: 112 мин.
User Rating: 7.1/10 (9,153 votes)

image

„Презумпцията за невинност” е основен принцип във всяка наказателно-правна система, особено в американската. Тъй като всяко действие си има противодействие, следователите обичайно заобикалят принципа чрез не по-малко популярната „подмяна на улики”, след което се стига до "скалъпено обвинение". Общо взето в тази посока са текли мислите на Даниел Пейн и Глен Герс докато са писали този сценарий. Идеята е, че ако човек е поне толкова умен колкото един добър прокурор, значи може да си трепе хора наред без да се притеснява от буквата на закона. Всяко обвинение си има слабо място, само  трябва да го чукнеш точно там. 

 „Пропукване” е заснет с вкус. Опитът на Грегъри Хоблит в криминалните истории си личи отдалеч. Изпълненията са правдоподобни (особено се открояват Дейвид Сретърн и Розамунд Пайк) , монтажът, звука и музиката са добри, интригата се разгръща гладко и най-важното: има я. Но всичко това е тотално осрано накрая. Сюжетът  доста напомня „Първичен страх” от същия ражисьор, но опитът тук  е доста по-несполучлив. Филмът щеше да бъде адски добър, стига сам той да не се бе пукнал „на края на Дунава”. Всъщност „пропукване” е слаба дума, "разцепване" звучи по-добре.

 Историята започва много добре - съвестни прокурори плетат обвинение, а самонадеян обвиняем се гаври с тях. Поредица от съдебни заседания, огледи, разпити и пр. наказателно-правни процедури. И така до моментът, в който на добрите им провървява. Малко сравнение: финалът на „Първичен страх” беше брутално добре измислен от сценаристите и брилянтно изпълнен от Едуард Нортън. Макар филмът да не бе нищо особено, развръзката там изми каквото имаше да се чисти. Тук е обратното.  „Пропукване” предлага съвсем различно впечатление – накрая само може да седиш и да се чудиш дали героят на Антъни Хопкинс е адски тъпо и самонадеяно парче или просто настървеният прокурор е невиждан късметлия. За хора, които не са юристи може и да има някакъв елемент на изненада, но отдалече се вижда, че финалът е шит с канап. Абсолютно излишна и скалъпена е цялата тупурдия около спирането на апаратите на изпадналата в кома жертва. Чудиш се защо е нужно всичко това и накрая разбираш: на сценариста му е трябвало – за да е по-достоверна развръзката. Не е ясно каква е ролята на механизмите с топчетата. Някаква символика ли има тук? На фона на недоизмислен сюжет, такава не седи добре. На гол гъз, чифте пищови.

 В сравнение с историята от „Пропукване”, сценариите на Гришъм са суров и смислен реализъм. Абсолютно всеки трезвен адвокат би изпаднал в необуздана истерия при сцената, когато за последен път прокурорчето надцаква убиеца. Хитро, да. Но твърде неправдоподобно. И нямаше да има проблем да е такова, стига да не беше явната претенциозност на продукцията и това, че филмът започна много добре. Ричард Гиър не може да се сравнява с Антъни Хопкинс и въпреки това „Пропукване” е доста по-слаб от „Първичен страх”, което е червена точка за Хоблит.

 

Категория: Забавление
Прочетен: 2797 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 27.08.2007 20:20

Режисура: Майкъл Бей
Участват: Mегън Фокс, Рейчъл Тейлър, Джон Войт, Антъни Андерсън, Джон Туртуро, Шиа Лабоф.
Времетраене: 144 мин.

User Rating: 7.9/10 (74,671 votes)

image

 "Трансформърите" са симпатични извънземни роботи, които могат да предизвикат чувство за професионална малоценност у всеки механик, инженер или техник. Те са несбъднатата мечта на порасналите малчугани и верни последователи на своите отци – терминатора, робокопа и скриймъра. Не са така чувствителни като „изкуствения интелект”, но затова пък са по-опасни и от 300 спартанци. Нямат никакъв проблем да трансформират  някоя модерно оборудвана американска военна база в лек пустинен пясък. За минути. Трансформърите са два вида: добри и лоши. Лошите са тъмни субекти с дебели дрезгави гласове, а добрите са цветни субекти с дрезгави гласове. Има и един глухоням. Или май е само ням. Изключение прави и хилавият, хитър и лош трансформърски шпионин, чиято задача се изчерпва с това да точи информация от компютрите на Пентагона и да им пуска извънземни вирусчета, мучейки неразбрано. Той няма глас, но затова пък има много звук, който в голямата си част наподобява свинско угощение. Когато не е дегизиран като стереоуредба е много приятен.

 Сценаристите на този филм явно изпитват дълбоко уважение към Джеймс Камерън. Няма как по друг начин да се обясни явната кражба на идеи от „Терминатор 2”. Както там, така и тук, изходът на битката между човекa и машината зависи от способностите на вироглав тийнейджър с малоумни настойници. Той има нещо, за което два свята ще се сдърпат. Едните ще му изпратят мърляв бодигард, а другите – похитител в полицейска униформа. Кой пръв ще стигне до него? Кой ще излезе цял от мелето и кой може да носи повече на кютек? Дат из дъ куесчън.

  Продукцията поднася солидна порция от задължителните за такива филми лавини от специални ефекти, приятни майтапи в стил „аз съм еб(г)ати пича”, внушения на тема „велик е нашия войник”, досадни реклами на автомобили, музикална техника и мобилни апарати, както и готина мацка с бели зъбки да краси пейзажа. Главната роля се играе от някакъв подмладен вариант на Ръсел Кроу, който предизвиква искрена симпатия главно благодарение на родителското си тяло. Настойничката е толкова досадна, че на човек му става жал. Във филма има и два чернокожи образа, които се отличават с особена оригиналност, та те компенсират горното с невиждано досега в киното отношение към  жената-майка. Всъщност продавачът на коли и невротичният хакер са единствените живи герои, които заслужават внимание. Останалото е компютърна изработка. Специални ефекти в геометрична прогресия. 

  В "Трансформъри" има бой, млатене, каскади, преследване, катастрофи, бомби, снаряди и механика до козирката. От един момент нататък става без значение кой от кой отбор е, защото от екрана приижда цунами от индустриални количества ламарина, чаркове и откачени гайки.
Филмът е зрелищен и се гледа лесно заради мацката и майтапите. Хубавото е, че няма особени претенции за смисленост, ако се изключат задължителните внушения за „човешкото в човека”, „съзнанието за вселенската ни отговорност” и пр. поръчкова бълвоч, която се очаква да изпълни безмозъчния американец с неустоима  жажда за морални подвизи. Режисурата на холивудския прахосник Майкъл Бей е такава, каквато се очаква от него – разхитителна. Продуцентите още с „Армагедон” и „Пърл Харбър” показаха, че могат да бъдат много щедри, когато става дума за техния любимец Майк.  Няма изглед тази благоразположеност да му помогне отново за направата на някой филм като „Скалата”, но и на това сме доволни – все пак само 7 лв. са.

Категория: Забавление
Прочетен: 3915 Коментари: 4 Гласове: 0
Последна промяна: 08.03.2008 19:36

Режисура: Дейвид Финчър
Участват: Джек Гиленхал, Марк Руфало, Робърт Дауни Джуниър, Хлое Севини, Антъни Едуардс.
Времетраене: 158 мин.

User Rating: 8.0/10 (30,653 votes)

image


 И аз, и голямата кошница, с която обикновено сядам да гледам филмите на Финчър бяхме изпълнени с добри чувства след края на прожекцията. Макар да не е култово попадение от калибъра на „Седем” или „Боен клуб”, филмът е достатъчно добър за да задържи интереса на средно-интелигентен човек повече от два часа. Ако сте на възраст над 20 години, ако вече сте изгледали достатъчно летни трилърчета за серийни убийци в стил  „Целуни момичетата” , "Колекционерът" и „Имитаторът”, ако искате да видите жанра в малко по-различна светлина, ако искате нещо реално, чиято цел е не само да ви стресне и да ви напълни гащите с лайна - то тази лента ще ви се услади.

 Филмът има съвсем реален вид и проследява хода на разследването срещу неизвестния извършител „Зодиак”, който съвсем (според данните във филма) безнаказано си е вилнял из Сан Франциско малко повече от 10 години, под зоркия поглед на американската общественост. Участниците в действието са съвсем нормални хора, асоциални по свой, съвсем нормален начин. Фанатизиран художник, алкохолизиран журналист и уморен полицай са главните герои, за които серийният убиец се превръща в нещо като сезифова задача. Годинките минават, следствието се точи, папките с докладите се множат, бумагите растат, а убиецът се разхожда на свобода. Моралът и жаждата за справедливост на героите, както и любопитството, което ги яде, не им дават мира. Някои се отказват, други продължават.

 Сюжетът следва хронологичния ред на събитията. Няма излишно объркване на широката аудитория, която и без това обича да се оплаква от твърде многото имена и дати, които скромният й ум не успява да усвои. Финчър е бил максимално благоразположен към зрителя и избягва да му поднася символиките на „Боен клуб” или резките, объркващи обрати, които „Седем” и „Играта” показаха.

 Акцентът на „Зодиак” не е там, където ще го чакате в един филм за сериен убиец. Липсват обичайните втрещяващи кървави сцени и перверзните сценаристки трикчета. Няма „вкусна вечеря със собствения ми мозък” и „вадене на ключ от червата на гаджето ми”. Няма шизофренични сцени с преследвания в тъмни коридори и самозалостващи се в банята жени. Сцените с убийствата не са спестени, но не са и украсявани излишно. Това е действителна история, разказана от действителна личност – Робърт Грейсмит, чието роля се играе от Джейк Гиленхал. Марк Руфало също прави добро изпълнение като ченгето Дейв Тошчи, което си държи кобура досущ като Стив Макуин в „Булит”. Роб Дауни Джуниър е във вихъра си когато въплъщава някакви алкохолици и ексцентрици, та така и тук. В епизодична роля може да се види и Хлое Севини, серопозитивната русокоска от "Хлапета". Кастът очевидно е подбран добре, а и няма как да е по друг начин при Финчър. Липсват извъртяните операторски похвати от „Паник стая” и „Играта”, а и тук не са нужни. Няма натрапващи се, запомнящи моменти, които после да цитираме с патос, вперили поглед в безвремието, няма и особено изнедадващ финал. На Финчър вече не са му нужни такива, за да направи добър филм.

 Вижте трейлъра:

Категория: Забавление
Прочетен: 3603 Коментари: 2 Гласове: 1
Последна промяна: 17.08.2007 14:37

Режисура: Тейлър Хакфорд
Времетраене: 144 мин.
Участват: Киану Рийвс, Ал Пачино, Чарлийз Терон, Кони Нилсен
Разпространява: Александра филмс
Imdb: User Rating: 7.1/10 (45,190 votes)

image

 "Адвокат на дявола" е филмът, който окончателно наложи Неговото присъствие в американската кино-действителност. Впоследствие настъпи истински потоп от продукцийки, в които основна роля заеха всякакъв род Изкушители, Лукави, Демони, Сатанаили, Луцифери, Зли духове и всякакви подлежащи на спешен екзорсизъм изчадия. След Де Ниро („Ангелско сърце”) и Пачино – в този филм, в ролята на дяволи се превъплътиха множество доказани и недоказани артисти, сред които Гейбриъл Бърн, Руфъс Сюъл и дори Елизабет Хърли.  Равносметката показва, че Той вече е доста популярен. За Него се знае, че носи „Прада”, богат е, може да има всяка жена, обича да се вселява в деца или бебета, не се разсейва лесно, мързелив е и обича леснинките. Има извратено чувство за хумор и дори носи на майтап. Никога не лъже, но който има вземане/даване с Него - винаги остава излъган.

 В този филм Лукавият е обладал не особено перфектното тяло на Ал Пачино. На топа на устата  е поставен младият и амбициозен адвокат Кевин Ломакс (Киану Рийвс), чиято леко глуповата физиономия и неадекватни маниери идеално се вписват в персонажа на излъган и преебан човек. Освен изпълнението на Пачино, другото наистина добро е на никому неизвестната по онова време в киното Чарлийз Терон. Истинска наслада за всеки садист е да гледа как сексапилната и отворена русокоска изкрейзва безнадеждно в хода на мувито. Още по-трагична е съдбата на горкия Кевин, който може само да седи и да гледа отстрани събитията, все едно сам той е зрител.

 Филмът съдържа и разни философски напъни, отнасящи се до морала на адвокатите и това как живеят и богатеят като паразити, благодарение на хорските слабости, но това не е нищо ново. Грехът ги бил обладал, алчни били, суетни били, похотливи били, завиждали. Те били силните на века, приспособени към адската действителност и трупащи дивидентите от нея. Продукти на еволюцията от една страна и на моралния упадък – от друга. какво откритие, направо нямам думи.

 Основната част от екшъна е дело на Пачино, който завърта цялата интрига във филма, сякаш само за кеф. Целта на Сатанаила всъщност се оказва доста коварна – Той иска да създаде свое поколение, пробутвайки замайващата си щерка (Кони Нилсен) на Кевин. Въпросният, обаче е влюбен в гаджето си, която е на път да стане невинна жертва в глобалната битка между Доброто и Злото. Адвокатът не се дава лесно и в отчаяните си опити да се противопостави дори посяга на себе си, посредством не особено ритуално самоубийство. Такива номерца обаче при Дявола не вървят.

 Продукцията е пипната много добре откъм сценография, а има и някои монолози на Пачино, които стават за наизустяване. Действието тече гладко, има и приятни за окото гледки за женолюбците. Музиката не е особено запомняща се, но в сценария има няколко момента, които къртят, например сцената в метрото. Козът на филма естествено е изпълнението на Пачино, без когото този филм би бил само посредствен опит за религиозна пропаганда и трън в гащите на папата.

Категория: Забавление
Прочетен: 8847 Коментари: 12 Гласове: 1
Последна промяна: 17.08.2007 14:37
Търсене

За този блог
Автор: trapped
Категория: Забавление
Прочетен: 310896
Постинги: 92
Коментари: 219
Гласове: 921
Архив