Що е то? Блог - облагороден, ненатрапващ се продукт на нарцисизма и въпрос на чест за всеки самозванец.
Постинги в блога
14.12.2006 04:52 -
Дни на грохот (САЩ)
Дни на грохот
Runtime: 107 min
Country: USA
Реж. Тони Скот
Участват: Том Круз,Робърт Дювал,Н. Кидман
Макар оценката на imdb да е ниска, за мен този високоскоростен филм е един от най-добрите в жанра. Става дума за коли,състезания, има яки майтапи (като тоя с проститутката), яки мадами и пр. Изобщо, от целия филм лъха едно добро настроение. Диалозите са чудни, просто се наизустяват отведнъж, а музиката на Ханс Цимер... Е, него няма какво да го коментирам. Основната тема пък е един от най-великите сингъли на Whitesnake - Last Note Of Freedom.
Филмът започва малко тъпо с мерене на пишки между Том Круз и авто-мото лидера на филма Майкъл Рукър (другият свеж образ, след този на Дювал).
Круз играе простовато хлапе-селянче, дошло от майната си с мечтата да цъфне и върже на Дейтона. Старите кучета в бранша го оглеждат и преценяват, че има някакви шансове. Кой за пари, кой от нямане какво да прави, се хващат на хорото с него. Търсят се спонсори, майсторят се коли и пр. По средата на филма обаче се оказва, че селянчето хабер си няма от автомобили и само знае да натиска педалите и скоростния лост.
Започва се едно обучение в стил "И колата има душа", а по някое време блесва и докторката невроложка - Кидман. Първата И целувка с Круз пред камера наистина е гУлЕм смЕх:
" - Как може така да ме игнорираш?!
- Бе не те игнорирам, бе!" - хвана го за ревера и му боцна един мощен език. Жал ти става за горкия Том...
По всички правила на жанра, филмът завършва с голямото състезание, с големите каскади и с онези, големите бутилки шампанско.
Малко носталгия има в тоя филм към времената, когато не всичко в спорта беше само реклами и кинти, кинти, кинти...
Runtime: 107 min
Country: USA
Реж. Тони Скот
Участват: Том Круз,Робърт Дювал,Н. Кидман
Макар оценката на imdb да е ниска, за мен този високоскоростен филм е един от най-добрите в жанра. Става дума за коли,състезания, има яки майтапи (като тоя с проститутката), яки мадами и пр. Изобщо, от целия филм лъха едно добро настроение. Диалозите са чудни, просто се наизустяват отведнъж, а музиката на Ханс Цимер... Е, него няма какво да го коментирам. Основната тема пък е един от най-великите сингъли на Whitesnake - Last Note Of Freedom.
Филмът започва малко тъпо с мерене на пишки между Том Круз и авто-мото лидера на филма Майкъл Рукър (другият свеж образ, след този на Дювал).
Круз играе простовато хлапе-селянче, дошло от майната си с мечтата да цъфне и върже на Дейтона. Старите кучета в бранша го оглеждат и преценяват, че има някакви шансове. Кой за пари, кой от нямане какво да прави, се хващат на хорото с него. Търсят се спонсори, майсторят се коли и пр. По средата на филма обаче се оказва, че селянчето хабер си няма от автомобили и само знае да натиска педалите и скоростния лост.
Започва се едно обучение в стил "И колата има душа", а по някое време блесва и докторката невроложка - Кидман. Първата И целувка с Круз пред камера наистина е гУлЕм смЕх:
" - Как може така да ме игнорираш?!
- Бе не те игнорирам, бе!" - хвана го за ревера и му боцна един мощен език. Жал ти става за горкия Том...
По всички правила на жанра, филмът завършва с голямото състезание, с големите каскади и с онези, големите бутилки шампанско.
Малко носталгия има в тоя филм към времената, когато не всичко в спорта беше само реклами и кинти, кинти, кинти...
14.12.2006 04:45 -
Не мърдай (Италия)
Аз изобщо не ги харесвам макаронаджиите, но трябва да им се признае, че филми могат да правят, и то доста добри. Французите, испанците и германците имат много да ги догонват, но това са си мои теории.
Разправя се за един доктор, чиято дъщеричка претърпява катастрофа. Чакайки да узнае изхода на мозъчната операция, човекът се мотае като бесен из коридорите на собствената си болница, и си спомня една лична история. За някакво предградие, за една леко (меко) казано угнетена жена (Пенелопе Круз), за решенията, които е взел за да съхрани семейството си и за хората, които е жертвал и загубил.
Филмът става за по-зрели хора, няма бойни сцени, каскади и пр. Няма и особено много лафове, защото самият филм като цяло е тъжен, само в развръзката се усеща оптимизъм.
Именно с тоя филм Пенелопе Круз се раздели с имиджа си на латино-кифла.
Разправя се за един доктор, чиято дъщеричка претърпява катастрофа. Чакайки да узнае изхода на мозъчната операция, човекът се мотае като бесен из коридорите на собствената си болница, и си спомня една лична история. За някакво предградие, за една леко (меко) казано угнетена жена (Пенелопе Круз), за решенията, които е взел за да съхрани семейството си и за хората, които е жертвал и загубил.
Филмът става за по-зрели хора, няма бойни сцени, каскади и пр. Няма и особено много лафове, защото самият филм като цяло е тъжен, само в развръзката се усеща оптимизъм.
Именно с тоя филм Пенелопе Круз се раздели с имиджа си на латино-кифла.
Търсене
За този блог
Гласове: 921
Блогрол