Самата идея мъжете да усещат желанията на жените, ставайки свидетели на хаоса в главите им, си е достатъчно романтична. Тук намираме Мел Гибсън в чудесна форма. Ухилен, щастлив и безгрижен, сякаш танцува между офисите на рекламната си агенция, изтупан в шикозен черен костюм. Всичко е ток до момента, в който Мел започва да чува хиляди истерични гласове. Оказва се, че се е случило най-лошото: той чува какво си мислят жените. За капак повишението му се разминава, а на очакваното място се настанява амбициозна блондинка (Хелън Хънт). Кадровата политика на компанията е продиктувата от факта, че в днешно време жените са основният консуматор. Сякаш по поръчка двамата се влюбват и оттук за Мел започва големият катарзис, тоталното пречистване, абстиненцията с главното А. Макар и израснал сред проститутки, героят му бързо се трансформира в Божа кравичка, в мъжки род - теленце.
Филмът спечели седем Оскара през 1985-та година. Освен другото е биографичен, което ще рече, че действието се развива малко по-бавно,о тколкото би се искало на обикновените роантички, жадни за сватби и погребения. Изпълненията на Робърт Редфорд и Мерил Стрийп са безупречни. Филмът разказва за данска баронеса, която заминава за Африка, където става собственичка на плантация. Там се влюбва в свободолюбивия Денис Хатън, местен ловец. Режисурата на Сидни Полак, сценографията, костюмите, музиката и всичко останало е изпипано детайлно, особено приятни за окото са африканските пейзажи.
Целият филм е много красив и прелестен. Дори сцената с линчуването на Горката Малена е един вид радост за окото, то цици, то плът,т о чудо. Малена е удивителна красавица, която живее в малко италианско градче. Война е, всички млади мъже са на фронта (включително и мъжът на Малена). Бият се за родину и не се знае дали ще се върнат.
В устите на всички жители е само едно: Малена, Малена, Малена - мъжете точат зъби на потенциалната вдовица, а жените завиждат. Плетат се интриги, поставят се капани, а големите зли усти точат мазните лиги на завистта. Всеки чака Малена да сгреши. Всичко е представено през очите на едно дете, което няма очи за хорската злоба, а само за красивото, естественото и доброто.
Типично романтично филмче,к оето се отличава с някои особено смешни моменти. Запомня се заради Еди Мърфи и заради над 288-те милиона, които направи. Над 18 хиляди човека са гласували в imdb за "Пристигане в Америка" ,вероятно в голямата си част чернокожи. Трябва да се признае, че сценарият е добре скалъпен, следва схемата на жанра, но умело избягва от най-сериозните клишета. Дори го номинираха за два Оскара.
Не знам дали филмът е популярен заради песента на Уитни или обратното, но е факт, че и двете не страдат от лиспа на фенове и най-вече - на фенки. Филмът няма претенции за особена задълбоченост. Въпреки това, не може да се отрече, че е романтичен. За зрителите е важно да знаят, че спирането на самолети и слизането на пътници от самолетите се позволява само в изключителни случаи: ако вие сте звезда, ако полетът е чартърен и ако в пристъп на излишна скромност сте забравили да пуснете един език на любимия си преди да излетите. И не свиквайте много с екшъна, защото екшънът си е екшън, а романтиката - романтика.
Неприлично предложение (1993)............5.2/10 (10,023 votes) $266,600,000
"Хората,които се обичат помнят какво е станало помежду им. Ако все пак тези хора останат заедно, то не е защото са забравили. То е защото са простили." В тези две изречения кисне поуката от този филм, в който всичко е префектно с изключение на дразнещите генерални заключения. "Ако много обичаш нещо, пусни го на свобода. Ако се върне,е ди какво си,ако не се върне - еди що си". Даяна и Дейвид се обичат, но си имат финансови проблеми, гарнирани с една сладка ипотека на дома им. Една вечер се появява Джон (Редфорд) и им предлага един милион долара. За една нощ с Даяна.
Ако смятате, че любов се купува с пари, този филм ще ви се стори романтичен,н о ако не вярвате в това, явно ще го оцените като реалистичен. Все пак се гледа с кеф.
Именно такива филми направиха от Джони Деп мултизвезда. Не особено скъпи, но претенциозни продукции, изискващи максимално усилие от участниците в каста. В задачата по изнасянето на филма, те са подкрепяни единствено от оригиналния сценарий и от приятната музика. Без касапници, без дизастъри, без главозамайващи бюджети. Мирно и кротко, там - в градчето се развива цялото действие. Даже не в градчето, а на една от неговите улици. Даже не на улицата, а в къщата само. Ама дори не е и в къщата, а в обитателите на къщата се развива действието. Действието не го виждаме, а си го представяме. Какво ли става в главата на лудата Джунипър сега? Дали не се мисли за регулировчик, размахвайки тази хилка за тенис по средата на булеварда? А смешникът, Джони? Смеем му се защото е клоун, но знаем че отвътре е тъжен. Този филм се гледа през очите на двата объркани и замъглени мозъка. Не са много в ред, но какво пък - нали са влюбени. Още един хубав романтичен филм.
Минаваме през Ирландия и се връщаме в Америка - страната на неограничените възможности. Страната, в която ако искаш парче хубава и плодородна земя, трябва просто да отидеш и да си я вземеш. Шансовете нарастват ако приличаш на Том Круз: здраво селянче със светкавични юмруци, много хъс и естествено - с мечта в главата. Музиката на Джон Уилямс е много хубава, Шанън (Никол Кидман) - също. На мене лично много ми хареса актьорът, който играеше годеникът й. Толкова беше мазен, че чак лепнеше. Наистина добро изпълнение. Финалът на филма предлага зрелищна гонка с коне, каруци, велосипеди и изобщо кой, с каквото се е уредил. Целта са няколко трънливи парчета от прословутата американска земя, където силните, бързите и хитрите ще просперират, а бавните и глупавите ще духат супата и ще им слугуват. Да живее Чарлс Дарвин!
Този филм е крайно романтичен. Не познавам нито едно момиче, което е изгубило девствеността си по подобен начин. Като се вземе предвид и мястото , където се развива действието на филма кличничната романтика става натрапчива. Девствена красавица (Лив Тейлър) отива на гости на роднини в някакво приказно местенце в Южна Италия, където просто мирише на секс (и трева, когато героят на Дж. Айрънс е на близо) от всеки един ъгъл. На красавицата вече и е време да се срещне със звяра, обаче него още го няма. Кандидатите са много, подходящите са малко. Аз лично щях да падна от канапето като видях с кого в крайна сметка се боцна Лив Тейлър там под дървото. Да, много романтика има в тоя филм. Друго си е като кака Цеца от 10-ти "б" клас - с Иван Пишката в училищната тоалетна. Чиста работа.
Дотук с наивната романтика. "Къщата на духовете" напълно си струва двата часа кириз в монитора. Филмът е направен по новелата на Изабел Алиенде. Актьорският състав включва Джереми Айрънс, Мерил Стрийп и Глен Клоуз, които ни поднасят безупречни изпълнения. Това е епична романтична сага, която разказва драматичната история на три поколения от едно Чилийско семейство. Престъпления, войни,проклятия, изневяра,предателства, катастрофи, любов и раздяла. Има си от всичко по много.
"Мръсни танци" на лед. Същата банална историйка. Този път ролята на учител се пада на нежната част в двойката. Мойра Кели изглежда двойно по-зла и тройно по-устата от Дженифър Грей. Диалозите са по-добре изпипани, а и филмът не е чак толкова ретро. Особено приятно изненадан бях на финала, който беше твърде скромен в сравнение с останалите филми от този калибър. Нямаше го онова разточително ръкопляскане, липсваха сълзите в очите и сополите в носовете на героите, нямаше ги и разчекнатите мутри на лошите герои. По всички правила на жанра героите се скараха, но това стана точно преди окончателно да се сдобрят. "Обичам те.... И аз тебе" ... Целувка. Аплаус. Финални надписи. Точка. Чиста работа!
50.
Мръсни танци (1987)..................5.9/10 (20,324 votes)
Като бях малък на нашите се наложи да купят видеокасетата,защото сестра ми я наемаше през ден. Прибирайки се от училище с "Умирай трудно" под мишница с ужас установявах как Патрик Суейзи и Джени Грей отново подскачат на екрана на стария ни "Велико Търново 86". Сестрата не даваше и дума да се обели за смяна на лентата. Не можех да проумея какво толкова им харесват жените на тия танци. След години като гледах филма ми се стори не чак толкова лош,но в началото на 90-те го мразех.
Оказва се, че интернет младежка медия „СветЪ” не е чак толкова „младежка”, колкото претендира леко неангажиращото й заглавие, а думите на „злите езици”, по повод медио-пародията там, съвсем не са плод на злоба.
Малко преди да се ангажирам към „творческия процес” в тази медия, получих предупреждение, че това щяло да ми навреди на биографията. Като капак на варела с плюнките и храчките дойде информацията, че нито стотинка няма да взема за труда си в Интернет Младежката „Медия”.
„Карай да върви", рекох си. Аз амбиции в публицистиката нямам, важното беше да се занимаваме с нещо. Тъй и тъй пиша по разни форуми и блогове, защо да не съм част от нещо по-мащабно.
Оказа се обаче, че май единственото мащабно нещо в ИММ „СветЪ” е името им.
От кухнята ме уведомиха, че при тях всичко се прави на добра воля (ок, нали), работният процес тече по кабела на ЛАН – мрежата ми, т.е. чрез форуми, e-mail, ЛС и пр. постижения на технологичния възход.
Изчетох предългия документ с инструкции за ползване на форума (с цели 279 регистрирани потребителя), написах няколко думи за себе си в темата с представянето на екипа, а накрая получих и достъп до т. нар. работен панел, където се постват материалите за медията. Получих на своя mail и друга информация, главно свързана със сроковете за предаване на статиите и еднозначно напомняне да не ги пропускам.
Моята рубрика с име „25-ти кадър” е за кино. Според предварителната ми нагласа под „Кино” се разбира КИНО, но се оказа, че в ИММ "СветЪ" не е съвсем така.
Инструкцията ми гласеше да напиша рецензии за две "актуални" заглавия. Щом импулсът от прочетеното достигна до главния ми мозък, по навик или не, една червена лампичка започна да блещука и да внася известна светлина върху замъгленият ми от четене на тъпоумни наставления и упътвания ум.
Намерих администратора на форума, за когото предполагах, че дирижира медията и с възможно най-кратки и ясни (да не му губя времето на човека) въпроси запитах „Що е то „актуален?”.
- „Премиерни или предпремиерни” – гласеше краткият отговор и включваше неотменното за медията указание (сякаш съм някакъв имбецил) – „по кината”.
Ами да, те премиерите са по кината, не са на стадиона. Хубаво де, ама по кината сега само тъпотии дават. А и нямам нито време, нито компания, с която да ходя на кино. Както и да е, намирам сродна киноманска душа и сядаме да гледаме единственото, което ме е впечатлило от рекламния блок на последната прожекция, която посетих.
Ревюто за „Фонтанът” е готово на следващата сутрин и постнато чисто и неопетнено във форума на ИММ „СветЪ”. Разочарованието ми от този „актуален филм” е толкова голямо, че обонянието ми се активира и започва да надушва всяка кинематографична изгъзица от километри. А от „Програмата” направо вони на изгъзици.
Решавам да си почина от актуални заглавия. „Карибски пирати” е в кината, но пуста работа - не дава време за 3-часови забавления - командировки, задачи, чудеса... Седмицата ми идва доста натоварена, а в аренатабг няма нищо, освен обичайните релийзи, снимани в киносалона с камера, които аз принципно не гледам.
Но времето и графика на ИММ „СветЪ” ме притискат натясно с актуалните заглавия и аз решавам да се спра на нещо, което вече отдавна съм гледал, но е все пак по някакъв начин актуално. Какво по-добро от най-продавания филм на света – „Титаник”? Мятам бързо няколко абзаца в Word-а, а статията просто сама цъфна на монитора. Без да губя време я пускам във форума и сядам доволен да си чакам аплодисментите.
И представете си какво е учудването ми на следващия ден, когато вместо аплодисменти и признание за труда си , получавам въпрос(не на ЛС, а директно в темата със статиите). В тон, нетърпящ противоречие някой ме пита:
„Защо си писал за „Титаник”? Филмите трябва да са актуални – премиерни или предпремиерни. Къде е втората статия?”
Гледам тъпо като бик в дискотека и не вярвам на очите си. След няколко секунди се окопитвам и започвам отговор в същия стил. Все пак още не съм се вдебилил дотам, че да смятам, че дължа нещо на няколкото смръшляка, оповестили се за „медия” и обещали да ми дадат препоръки ако някога тръгна да си търся работа в медиите (което просто няма как да стане).
Отговорът ми беше честен и гласеше:
„А вие, може би очаквате да ходя на кино заради статиите Ви? Защото в момента в кината няма нищо, за което да жертвам 2 часа от времето си, гарнирани с 5 лв.
Когато започнете да давате покани за „актуалните филми”, вече ще си говорим. Нали? Защото такава е практиката по светЪ.
Дотогава ТС-и и TS-та от Замундата няма да гледам. Освен това се бяхме разбрали да пиша за филми, а не само за "актуални" филми.”
Явно тонът ми се е сторил твърде нахален за някоя тетка с постменструален синдром (в случая г-ца Паола Иванова) от медията, защото след няколко часа (за пръв път светкавичен отговор от тях) достъпът ми до „работния панел” беше преустановен.
Обяснение, заповед за уволнение или каквато и да е информация, обясняваща липсата на достъп до собствените ми статии във форума им – липсва.
В заключение: малко, или почти нищо в Интернет Младежка медия „СветЪ” е такова, каквото го правят хората по светЪ. По-скоро си е такова, каквото са го направили няколко бездарни самозванци, с помощта на известна писмена култура и малко компютърна грамотност. И все пак това не е достатъчно за да се запълнят дупките във възпитанието и да се научи човек на такт, уважение и търпимост към колегите си. Което обяснява защо при тях всичко става по Интернет. Визуалният контакт явно само би им пречел.
А защо така тихичко и безшумно ме изключиха? Нямам идея, нямам коментар, нямам и лоши чувства.P.S. Виждам, че ревюто на "Фонтанът" бързо е попаднал в "Избрано" тук, малко след като го пуснах. Благодаря, за което.
Режисура: Дарън Арнофски
Участват: Хю Джакмън, Рейчъл Уайс, Елън Бърстин
Времетраене: 96 мин.
От: САЩ
Ако сте свикнали да гледате филми с бързоразвиващо се и локализирано действие, по-добре се откажете. Ако "Умирай трудно", "Глутница кучета" и "Ад под небето" са вашите кино-кумири, ако имате алергия към философията и ако трактатите върху различни житейски явления Ви причиняват свтовъртеж, гадене и обриви - значи това не е филм за Вас. Това е филм за космическия човек, който е освободил мисълта си, и я е пуснал да гастролира из безвремието. Филм за смисъла на живота, смъртта, любовта и още нещо. Филм за меланхолико-флегматици и платонико-утопици. За летящи из космоса Малки принцове с големи надежди, отглеждащи грозни дървета, вместо красиви рози.С две думи това е филм за тези, които обичат да си блъскат главите в стени от символики и да се мотаят из лабиринти от метафори.
Триизмерният главен герой е клониран едновременно в съвременна клиника, на летяща между звездите сфера и в епична приказка. Въпреки това, на психологично ниво местоположението му си е едно и също: някъде между любовта, мъката и надеждата. Главната героиня пък страда от неприятен тумор в главата, който й е осигурил еднопосочен билет за Вечните ловни полета. Толкова много рев, сълзи и сополи не бях виждал откакто гледах с баба ми "Танцувай с мен" по националната телевизия. На Хю Джакман трябва да се признае истинска изкусност в пресъздаването на страданието. Сълзите текат от очите му като спукана водопроводна тръба (да не кажа "фонтан"), а лицето му се изкривява в такива гримаси, каквито и Брад Пит не правеше в секундите преди да гръмне Джон Доу в главата ("Седем").
Героят на Джакмън е обсебен от идеята да спаси умиращата си съпруга, а след смъртта й решава, че трябва да я съживи. За целта той търси помощта на дървото на живота, което пуска нещо като мляко. Това мляко се пие и в един момент се озоваваш някъде в космоса, сам с дървото, защото вече нищо живо не е останало, освен ти и то. Така вече, след дълго пътуване към умираща звезда, човекът се сеща, че смъртта не е чак толкова лоша болест. Цикълът с главно "Ц" върви в нормална последователност "живот-смърт", а не "живот-смърт-живот", или "живот-живот-живот". Оказва се, че вечното съществуване е някакво извращение, което само по себе си не е някаква нова концепция в киното, както и това, че "само един трябва да остане".
Мувито се отличава изкусни актьорски изпълнения, добра сценография и на места - с приятни специални ефекти. Изобщо, откъм визия са го докарали. Сценаристите, обаче определено са надценили интелектуалните способности на зрителя, а режисурата е мудна и дори досадна. Претенциите на филма са явно големи, с оглед на това, че засяга общочовешки проблеми, но и предизвиква мисловен запек у индивиди с Ай Киу в нормални граници. На финалните надписи човек се чуди дали да седне да мисли върху видяното, или направо да превърти лентата и да гледа филма отначало. От което естествено се отказва, освен ако няма много време за губене или страда от необуздано влечение към импресиите.
Година: 2005
Режисура: Питър и Боби Фарели
Ето го поредният кандидат за наградата "Свинете ядат помия, да им продаваме помия".
Трябва да се признае, че "Помни Титаните" е истинска класика в сравнение с това.
Дрю Баримор е голяма сладуранa - kеф ми е да я гледам. Гледал съм почти всичко с нея след "Отровната Айви", което си е серизна жертва от моя страна. Хубавото е, че е предсказуема и винаги знаем какво да очакваме от нея. А именно - една добричка, вечно усмихната, приятна кукличка с влажен поглед и много сексапил. Винаги ще се нацупи нещо и винаги в края на крайщата ще се върне при любимия си, защото тя е жена, която застава зад мъжа си "но медър уат". Де ги тия жени?...Нема! Перфектното гадже е тя. И дотук. "Целуни ме" и "Сватбата на певеца" поне бяха смешни.
Но тук... тук няма нищо смешно. Има някакъв непознат за мен "тип" с дебилска физиономия и маниер, който се утвърждава във филмите с Дрю като "идеалното мъжленце".
Та въпросният тип си има и психологически проблем - голям ФЕН е...Но не в буквалния, добър смисъл на думата, а е фен на бейзбола. Фен в клинична фаза. Достоен за съжаление бунак, който още в началото на филма бива прибран от майка Тереза, опс - Дрю Баримор, под нейното топло крилце и после в нейното толпло легълце.Той, обаче се осира тотално, когато започват плейофите и бива зарязан брутално. Край на безплатният обяд? "Нова надежда" за американските романтични комедии? Не. Следват "Любовта отвръща на удара", "Завръщането на Дрю"и "Чувствата атакуват". Модерна приказка, за модерни хора, в скоби - тупани.
