За пръв път чух за този филм веднъж, когато играех на онази клоунска игра, в която трябва да обясните с жестикулации на някого името на определен филм и той да го познае. Прецакаха ме тогава. Но важното е, че не се почувствах прецакан, когато отидох да го гледам на кино.

Това е един от така наречените road-movies: действието се развива в кола, на път, или в крайпътни кръчми и хотели. С две думи героите, които в случая са няколко тотални ненормалника, пътуват нанякъде.

Джак Никълсън в тази си роля е може би един от най-колоритните образи, които някога ще видите, дори на кино. Тъжно е да го гледаш как заприличва на нормален човек в хода на филма.

В този филм твърде мътният романтичен образ на У. Шекспир придобива реални очертания. Той е един симпатичен момък с големи тъжни очи, който яко е приритал за пари и непрекъснато се оплаква от липсата на муза.

Тя се появява заедно с Виола де Лесепс, а с нея и интригата във филма. "Влюбеният Шекспир" спечели седем Оскара през 1998-ма. Филмът действително притежава много качества и се гледа с удоволствие, стига да не сте от онези "киномани", които се изприщват, когато чуят думите "постановка", "костюми" и "поезия".

С превърналите се вече в класици за жанра, Том Круз и Рене Залуегър. Романтичен филм за любовта, раздялата, тръпката, честността и бла, бла, бла. Том и Рене се справят добре, но не предлагат нищо ново от себе си.

Затова пък Куба Гудуинг Джуниър в ролята на неуравновесения и колоритен спортист Род Тидуел, в комбинация с пухкавата си съпруга (Регина Кинг) просто цепят мрака, бият рибата, скриват шайбата, къртят мивката и каквото още там се сетите. Много добър тандем.

Трябва да заснемат "Джери Магуайър 2", обаче самият Джери да е поддържащ герой, а главните да са Род и жена му, с цялата им истерична, мадафакъна, черна фамилия. Хау!

"Шоу ми дъ мъни"

Много приятен романтичен филм с чудесни изпълнения, хубав сценарий и брилянтни диалози. Сюжетните линии са няколко, липсва каквато и да било скука, натрапваща се поучителност или типичната за тези филми лигавщина.

Дори Хю Грант сякаш не е същия оня Хю Грант, а е някой ъпгрейднат. Kaто прибавим коледното настроение и няколко страхотни хрумвания от страна на сценариста, става ясно защо филмът има такава висока за жанра оценка от публиката.

Филмът предлага много смях и скечове, и подобно на "Американски пай", удря десятката с тях. Някои от тези сцени са толкова добри, че романтиката остава много назад, заглушена от червендалестия шишко, който се задавя от смях с пуканки там, на третия ред в киното.

Филмът може би го водят романтичен заради онази песен в началото, в която се казва, че имало нещо в Мери. Иначе се гледа на един дъх. Колкото до това дали у Мери има нещо, това могат да кажат само тези, който са били в нея.

Това вече е адският филм. Последната капка в чашата на търпимостта. Назидание за зрелия мъж, прилив на ентусиазъм за грозната жената, дългоочаквано признание за всички проститутки, кръстосващи булевардите и магистралите.

Въпреки цялото натякване, аз някак не можах да повярвам, че Джулия Робъртс е хубава. Но това си е основно правило в жанра на романтичната комедия: главната героиня не трябва да е много красива, иначе зрителките се комплексират и се озлобяват. Не е в интерес на индустрията.

Но защо с това заглавие? Не стига, че не е хубава, ами и проститутка. Е това вече окончателно ще накара всяка една мърла да си повярва, че някой ден може от жабата да стане принц, а от тиквата - каляска. Много романтично, няма що. Продуцентите изкрънкаха над 463 млн. благодарение на едно заглавие и няколко сценаристки трика. Но ако става въпрос за кино - йок.

Царят на тийнейджърските романтики, който прибра в касите над 200 милиона в долара в лето Господне 99-то. Мен лично не ме трогна, но затова пък се скъсах от смях, което при мен е за предпочитане.

Разказва се за група девствени кандидат-студенти (колежанчета, по американски), които се чудят къде да изпробват сфределите си, вместо да мислят за изпитите. Филмът завършва с луд купон, на който някои ще успеят да направят сефтето, други ще се откажат в името на любовта, а на трети ще им се такова майката.

Няма как тази класация да мине без да се спомене името на Уди Алан. Разказва се за любовният живот на невротичния комедиант Алви Сингър. Това е филмът, който всеки един преводач сънува в кошмарите си. Героят на Уди Алан не спира да говори и всяка дума има някакъв свой смисъл и не е ясно каква част от смисълът е скрита в думите, и каква е ясно изказана. Не може да се отрече, че филмът има силен интелектуален заряд, въпросът е колко често романтичките се случват на интелектуална вълна. Според мен - не много.

Действащият Наказателен кодекс в РБ обявява за престъпник, този "който предоставя систематически помещение на различни лица за полови сношения или за блудствени действия" . Наказанието е лишаване от свобода до пет години.

Именно това прави главният герой на този черно-бял филм, чийто сценарий се отличава с особена оригиналност. Джак Лемън и Шърли Маклейн изиграват едни от най-добрите си роли, а филмът съвсем заслужено има пет Оскара.

В този филм има две истории.

Едното действие се развива в днешни дни и разказва за двама старци, които си четат приказки.

Второто действие се развива няколко десетилетия преди това и проследява любовната аферка на Ноа и Али, в която всъщност няма нищо интересно. Сълзлива история като всяка друга.

Тук става дума за обич, която е преминала най-трудния тест - този на времето. Изведнъж се оказва, че двама изкуфели пенсионери могат да бъдат тройно и десеторно по-романтични от чифт щури и страстно влюбени младежи.

Когато Хари срещна Сали (1989)................7.6/10 (30,599 votes)

Мюзикъл от 70-те, който едва ли има нужда от представяне. Действието се развива през 50-те години. Дани се влюбва в доброто момиче Санди през лятото, no есента им е приготвила сюрприз: двамата ще учат в едно училище. Всеки знае, че ваканцията и училището са две съвсем различни неща. Оказва се, че за Дани е било много лесно да е романтичен и нежен на плажа, където няма никой,а ма друга песен ще се пее, когато си е в школото и трябва да си защитава бунтарската репутация.

Става въпрос за един от онези филми, в които нищо не е ясно до самия край, а за някои по-слаби мозъци нещата остават неясни и след него.

Следвайки максимата "Ограниченият ум отрича всичко, което не разбира", голяма част от зрителите, които са гласували в imdb, явно са се надценили.

Това обяснява защо рейтингът на "Ванила скай" е 6.8, което също не е лоша оценка, но не и в случая. Филмът носи особен заряд с тънко намекнатите послания, направен е чудесно, следвайки испанския си първообраз "Отвори очи". През цялото време, докато гледах филма си мислех, че няма как сценаристите да излезнат с чест от кашата, която забъркаха. Нямаше смислено обяснение на абсолютната липса на логика, която бъкаше от филма. Но уви - останах приятно изненадан.

Не е много ясен жанрът на това филмче, но ако има някаква романтичност в него, тя би трябвало да се дължи на зъбатата и превзета усмивка на Том Круз и на нейното съчетание с влажния и меланхоличен поглед на Кели Макгилс.

Малко са жените, които смятат, че има нещо романтично във военните изстребители, но затова пък да си летец е съвсем друго нещо. Особено ако рискуваш живота си за родину. Това би направило от всеки лумпен обект на желанията на милиони националистично настроени романтички. А ако той се придвижва с мотор и има кожено яке, обшито с всякакви емблеми и знаменца, и ако обича да играе гол до кръста плажен волейбол - тогава вече става неустоим. Тази роля спечели на Том Круз поне половината от фенките му.  А докато Кели Макгилис остаряваше и се превръщаше в бабичка, той понякое време започна да играе и в хубави филми. Затова нека му простим този.

"Шоколад" определено е от филмите, които се запомнят лесно.

Виан Роше (Ж. Бинош) отваря скромно магазинче в малко френско селце. Оказва се, че продаването на шоколадчета, бонбончета, марципанчета и пр. вкуснотийки, не се връзва със солената закостенелост на някои видни местни жители.

Като особено голям дразнител се проявява градският кмет, чийто монолози, относно морала и етиката стават все по-смърдящи от сцена на сцена. Именно този герой (Алфред Молина), внася горчив вкус и емоция в иначе приятното шоколадено филмче. Като сметанова глазура по течението на местната река пристига и Джони Деп в ролята на симпатичен циганин.