Режисура: Стивън Хопкинс
Участват: Хилари Суонк, Стивън Риа, Дейвид Мориси и др.
User Rating: 5.6/10 (3,588 votes)

    Някакъв особено твърд вид екзорсизъм трябва да бъде приложен спрямо холивудските продуценти, за да престанат така грубо да експлоатират жанра, който няколко гениални сценаристи създадоха, а именно - „паранормалния трилър, с елементи на разсъждение и биографични данни за Него” (да не го споменавам, че ще го предизвикам). Определено смятам, че трябва да им се въздейства. То не бяха „Пръстени”, то не бяха „Поличби”. Не остана компания, която да не е направила поне 2-3 филма за Него и Неговите стремления за заселничество на Земята. Ако преди 30 години бебето на Розмари знаеше каква армия от Дяволи, Луцифери и Сатани (оп, грешка - споменах Го) ще се втурнат подире му, щеше да спи като къпано през целия филм.

     Неестествено младата професорка Катрин Уинтър (Хилари Суонк) от Университета в Луизиана, която се занимава с разследване на съмнителни религиозни феномени и е загубила вярата си, бива призована по задачка в някакво грозно село, където реката била станала червена. Нашата неверница бързо изкарва смислено научно обяснение, но малко по малко и други феномени започват да окюрват, или по-правилно да се каже, да окурват.

      Валят огромни жаби, клинично здрави телета предават Богу дух, грозни пъпки и циреи се появяват по носовете на селските жители, а особено досадни са мъничките насекоми и червейчета, които се загнездват не къде да е, а в собствената ти манджа. Положението веднага буди асоциация с т. нар. Десет Библейски проклятия и героите на  филма започват гордо да крачат към неизбежния за жанра Апокалипсис. За незавидното положение в селцето, вина поема малко момиченце с красиви очи, мръсна рокличка и кофти нрав.

       Тази продукция е нагледно доказателство, че от един скапан сценарий няма никакъв начин да излезне добър филм. Много пари, професионален екип и добро желание също не вършат работа. Колкото и да е велик режисьорът, колкото и да са изкусни монтажистите, операторите и декораторите, колкото и брилянтни идеи да им дойдат в процеса на снимане, този филм е обречен. За самия него, лошият сценарии е груба грешка в генетичния му код, която следва да бъде задрасквана с червен химикал, т.е. да избягва да се гледа. Тук например, се вижда, че всички са си свършили перфектно работата, с изключение на сценариста, а също и на продуцента, който е решил, че трябва да се заснеме лента по въпросния текст. Така става, че монтажът, режисурата и изпълненията на някои от участниците в каста са с много идеи по-потресаващи от самия разказ, който има за цел да плаши и шокира. Историята обаче, е толкова плоска и банална, че направо смърди на умрели жаби.

                   Насладете се на трейлъра, много по-добър е от филма:

Режисура: Педро Алмодовар
Участват: Антонио Бандерас; Виктория Абрил

User Rating: 6.8/10 (4,319 votes)

       "Чакай, аз ще го пъхна, ох!", "Къде да си сложа ръцете?", "Не го вади още".  Този филм е много natural и това личи от единствената, но страшно добра секс-сцена в него. Лентата не е типична за Алмодовар, чийто филми ако не са за жени, ще са за хомосексуалисти. Въпреки агресивното заглавие обаче, екшънът не е много и се изчерпва главно с конфликта между Рики (Антонио Бандерас) и няколко испански наркомана, от който той излиза изчукан в буквалния, и в преносния смисъл.

      Хубава музика, приятни диалози, интрига, мацка от сериозен калибър и уникални актьорски изпълнения предлага тук именитият испански режисьор, почти – както винаги. Най-хубавото в този филм, в сравнение с другите филми на Алмодовар е, че  липсва непрекъснатото бърборене на неговите испански героини. Дали защото Виктория Абрил носи често лепенка на устата, или защото не е в настроение, но познатото от „Жени на ръба на нервна криза”,  „Всичко за майка ми” и особено „Кика” бръщолевене, единствено съизмеримо с досаден комар в тъмна нощ, го няма. Т.е. има го, но е в поносими  дози.

      Рики е дребен, но не и безобиден престъпник, със завидни полови умения. След като бива освободен от лечебното заведение, чиято шефка шумпулира редовно, той решава да се задоми и да си намери работа. Дори е наясно коя точно е неговата избраница. Тя е бивша порно-актриса, която в момента се опитва да пробие в сериозното кино с посредствен филм. Понеже тя не му връзва на детинските задяваки, които включват стойка на ръце, той решава да се разправи с нея както той си знае.

    След като влиза неканен в дома й, той изработва цяла стратегия за да я накара да го покани по-навътре. Така де, човекът не иска съвсем да се натрапва. Направо си е балансиран. В един момент упоритостта му би трябвало да бъде възнаградена, поне той така си мисли. Мацето обаче се оказва с характер и няма намерение да се дава без бой. Рики разчита главно на това, че често се случва сблъсъкът на характери да подпали някоя искра. Той само трябва да я издебне и да полее с малко добър секс, който тук, както бе споменато, е не като на кино (перфектен), а поне включва малко пот и задължителната за двама непознати несигурност, за което евала.

    Филмът е така добре направен, че зрителя не може да прецени дали да очаква хепиенд или някое форсмажорно обстоятелство, например случайно преминаваща патрулка, която да прати Антонио Бандерас отново при оная дърта лелка, шефката на лудницата.

Atame!
Вижте трейлъра:

Режисура: Алехандро Гонсалес
Времетраене: 147 мин.
Участват: Брад Пит; Кейт Бланшет; Мохамед Акхзам; Ринко Кикучи
Imdb: User Rating: 7.7/10

Световен разпространител: Paramount Pictures
Разпространител DVD: Съни филмс

Филмът започва. Гледаш пустош. Няма „хора, къщи, салтанати”, а само камъни, пътечки и колиби. Озоваваш се в някакъв свят, чието местоположение може да се опише единствено като „на майната си” (в конкретния случай – Мароко). Чудиш се какво интересно би могло да се случи в това забравено от Бога място.

И скоро разбираш. Контрастът те удря по главата. Една грешна стъпка, един импулс на някой, който е „никой”, на място, където е „никъде”, се клонира лавинообразно и нагло се настанява на няколко континента, с всичките си страшни и изумителни последици. Какъв друг коментар да остави човек, освен „Ебаси мамата!”. Този „ефект на пеперудата” в реално време, може да се стори доста ужасяващ, ако седнем да размишляваме върху него. Именно това е направил и сценаристът на „Вавилон”, Гилермо Ариага.

Образите на самите герои не са развити добре и пълноценно, защото главният герой тук не е от плът и кръв. Той е невидим. Не е добре някакви холивудски звезди да го засенчват. Той не е вплетен в ужасените от страх и болка гримаси на Брад Пит, или в обезсърченото и отчаяно лице на Ринко Кикучи (Чиеко). Просто си виси във въздуха. Направлява събитията с бруталната си невъзмутимост и малко по малко зрителят го опознава. Той е безчувствен, деен, своенравен, арогантен и не подбира. Играе на едро и не се отчита никому. Не цепи басма, не плаща данъци и не издава фактури. Днес може да ти връчи лотариен фиш за милиони, а утре да те остави без поколение.

Брад Пит и Кейт Бланшет вече си станаха на възраст, което обяснява донякъде защо са отказали участие в „Изворът на живота”. Мениджърите им също са проявили далновидност, в резултат на което сега може да се радваме на стабилни актьорски изпълнения от двамата в тази детайлно изпипана и прецизна драма.

Инцидентното преплитане на човешки съдби вече окончателно доби актуалност в киното, особено след  „Смяна на платната”, ”Сблъсъци” и  „21 грама” (от същия режисьор). Съпоставката с последния се налага сама, защото „Вавилон” носи аналогични послания, макар да не ги поднася по същия фрапиращ начин. И двата филма могат да накарат зрителя да се чуди дали си струва да се търси смисъл, или по-скоро всичко е безсмислено. Темата за случайностите и за това колко е чувствителна човешката съдба към външни влияния бе експлоатирана неотдавна и от Уди Алан в „Мач Пойнт”, та най-вероятно ще видим още такива филми в бъдеще. Което би било добре. Още повече, че критиците се показаха впечатлени, а 23 награди и 71 номинации говорят сами за себе си. И предполагат адекватни печалби.

Режисура: Зак Снайдер
Времетраене: 117 мин.
Участват: Дж. Бътлър; Лена Хедей, Доминик Уест
User Rating: 8.1/10

Спартанците, според историята (и този филм), са най-добрите воини, размахвали някога меч по тази земя. Всякакви джедаи, гладиатори, самураи, смели сърца и шотландски бойци, могат само да им дишат прахта и да се надяват някога да станат оръженосци на спартанците. В бой, един спартанец се равнява на 29 карибски пирата, 45 фашиста, 14 рицаря и 82 зомбита. Четирима софийски хамалина са нужни за да се вдигне щита на спартанеца, а мечовете и копията им са с размерите на пилоните, които стърчат пред НДК. Елементарна сметка показва, че триста спартанеца всъщност не са никак безобидни. Те са единствените мъже, чийто жени ги съветват директно да ходят на война, без опасения, че може да им се случи нещо лошо. Като например да останат вдовици. Всъщност, спартанските съпруги са не по-малко опасни от мъжете си и абсолютно безпроблемно и професионално организират атентати и трепят нечестни политици, къде що сварят. Съдбата на всеки един спартанец може да бъде обект на цяла филмова трилогия, а камъните по този свят са твърде малко, за да им се вдигне подходящ паметник.

Дотук става ясно, че 300 спартанеца са доста неприятна работа, особено ако са решили да се заяждат на дребно. Ако случайно някой реши да покорява света, по-добре да си няма вземане-даване с тях. Най-здравословно би било, да седи далеч от земите им, освен ако не разполага с ядрено оръжие в промишлени количества. Всички тези подробности явно се убягнали на персийския владика Ксеркс, чийто намерения спрямо спартанците са откровено агресивни. В този филм, той е изобразен като двуметров гигант с добре поддържани вежди и маниер, издаващ напреднал стадий на шизофрения. Милионната му армия (250-700 хил., според Херодот и др. историци), включва всякакви изчадия, а стрелите от лъковете им могат да предизвикат ефект, подобен на слънчево затъмнение.

Почти цялото действие на това зрелищно филмче се развива в прохода Термопилите, където по исторически данни, през 480 г. пр. Хр., банда от триста спартански воини, пръсва задниците на многохилядната армия на Ксеркс. Предвождани от Леонидъс (Дж. Бътлър, в сравнение с който Вин Дизел прилича на болнаво наркоманче), тези терминатори се вкопават в тясно процепче, където численото преимуществео на врага се загубва. Следват зрелищни демонстрации по боравене със сечива, от които всеки касапин би получил професионално вдъхновение.

Бюджетът на филма всъщност е доста оскъден в сравнение с други такива продукции. Затова пък бойните сцени са на много добро ниво и се гледат с кеф. Специалните ефекти са твърде натрапчиви и зрителят може да остане с впечатление, че гледа анимационно филмче. Сюжетът не е добре скалъпен, линията със заговора срещу Леонидъс остава недоразвита, а героят на Ефиалт има твърде малко екранно присъствие, макар да се явява основна фигура в това историческо събитие. Има и доста копирано от други филми, а особено досадно изпъкват красивата жена с малкото дете, вееща коси в житните поля на фона на отнесена музика (за сравнение, „Гладиатор”). Все пак филмът ще достави нужната доза удоволствие, особено за лица от мъжки пол, на въраст между 12 и 42 години.

Това е едно от онези сълзливи детски филмчета, по които незнайно защо, американците много си падат. Ако сте гледали трейлъра, вероятно ще очаквате пълна със специални ефекти фентъзи приказка, с ходещи и говорещи дървета, изскачащи овсякъде смърдящи тролове, триглави и четириглави змейове, елфи, феи, великани, принцеси и пр. творения на митологията.

Всъщност трейлърът е много добър, но леко заблуждава. Това е семейна драмичка за приятелството между две дечица, които тепърва откриват страстта си към изкуството и я експлоатират с измислици и фантасмагорийки. Филмче за отговорностите, препятствията, растежа, себеопознаването, приятелството и бла, бла, бла, т.е. все добре познати за жанра неща. Към края се намесва и смъртта, придружена с чувството за вина. Не липсва и трансформацията на лошото дете в добро дете, която става буквално за дни, сякаш добрия дух Каспър таман си е намерил ново телоубежище, а от предишната гадинка не остава и следа.

Терабития е въображаема приказна страна със зъл владетел, в която има междуособици и се явява малко опасна за живеене. Измислена е от главните герои на филма, с цел бягство от гадната реалност и за да може да си имат тяхно си място, което никой друг не знае. Там те са господари, силни са, а ако някой реши да ги тероризира, най-много да си го отнесе. Положението малко се скофтва по средата на филма, но то е може би защото сценаристите са попаднали в задънена улица и са търсели нов път за героите. В случая са избрали път нагоре в духовно отношение, или по-точно казано - път надолу,  в телесно. Което е крайно изтъркана позиция и аз не я одобрявам. Особено ако става дума за деца.

„Дейвид е на 11 години. Тежи 60 паунда. Висок е 4.6 фийта. Има кестенява коса. Неговата любов е истинска. Но той не е.”

Тази фантастична драма не слага акцент върху житието и страданието на футуристичните киборги, въпреки че има и такъв момент. По-скоро става въпрос за привързаността човешка, и за това колко е неприятна несподелената любов. За да стане още по-пошло, сценаристът я е направил вечна – т.е. вирее не в смъртен човек, а в безсмъртен робот.

Главният герой е симпатично дете-киборгче, предназначено за отглеждане. Заместител на поколението с електронен чип, вместо хромозома. Извратена работа като цяло, но явно в Холивуд се смята, че бъдещето е извратено.

Малкото роботче е поставено в много кофти ситуация - програмирано е да обича безрезервно майка си. Тя обаче, още в началото на мувито  му бие шута. Така де – изоставя го. Зарязва го по класическия начин – самичко в гората, с мечките и вълците. Те желязо не ядат, та малкото киборгче не само че оцелява, но и се впуска в единствената мисия, за която е програмирано: да търси жената, която обича.

Следвано навсякъде от някаква изцапана вариация на малкия Коколино, която ходи и говори, роботчето „преживява” много приключения в търсене на приказна фея, която знае всичко, и която ще да го превърне в истинско момче. Тогава майка му ще  го обикне. В крайна сметка феята се оказва обикновена циркова атракция - компютър, на чийто хард се пази приказката за Пинокио. Дълго време след като майка му се е превърнала в прах и пепел, ненаситното и твърдоглаво човече продължава да я търси. Смъртта не записана в програмния му код и то твърдо отказва да я разбере и приеме.

Вижда, се че историята е привлекателна, а продуцентите не са оставили нещата само на ниво замисъл. По всичко личи, че този път са бръкнали малко по-дълбоко и в кесиите. Замайващата визия (типично за Спилбърг), завладяващата музика, чудесните изпълнения на Джъд Лоу, Уилям Хърт и Хейли Джоел-Осмънт, както и няколко брилянтни сценаристки финта, правят „Изкуствен интелект” да изглежда като нещо повече от обикновен фантастичен филм. Проектът всъщност е на Стенли Кубрик. Работен е в продължение на 12 години и в крайна сметка преди смъртта си Кубрик го „завещава” на Спилбърг, който имал максимално близка визия за филма до неговата.

Режисура: Лий Тамаори
Участват: Никълъс Кейдж, Джулиан Мур, Джесика Бейл
Времетраене: 96 мин.

User Rating: 6.2/10 (11,149 votes)

Това е следващият от поредицата високоскоростни екшъни с участието на Никълъс Кейдж, чийто участия в „Скалата”, „Въздушен конвой” и „Змийски очи” го наредиха с Арни, Слай и Брус сред класиците на жанра. Тук героят на Кейдж демонстрира изумително тъпа прическа, лесна влюбчивост и паранормални способности. Последното е на път да го вкара в някое от досиетата Хикс, защото дарбата му да вижда бъдещето е нюхната от печена агентка, на която Скъли не може да стъпи на малкото пръстче. Обстоятелствата са форсмажорни, защото френско-говорящи терористи подготвят внезапен ядрен удар и ситуацията клони към положение, както се казва.

Филмът е динамичен и съдържа някои интересни хрумвания, но финалът ще разочарова голяма част от публиката. Шит е с конците от гащите на сценаристките баби, а шевовете са през сантиметри.

Иначе има няколко радостни за окото каскади и хубава мацка, която по всички правила на жанра се появява още в началото в секси облеко, а някъде по средата на филма го съблича. Кейдж помага. След това едни лоши момчета я обличат в динамити и експлозиви, които накрая пак съблича през сълзи. Ник Кейдж пак помага.

 Продукцията е доста по-евтина от предишните от серията, а и Джери Брукхаймър го няма този път. Няма и помен от мащабността на „Скалата”, или от култовите диалози в „Конвоя”. Личат си някои досадни дупки в сценария и неединомислия. Може би сценаристите не са били в много добри отношения, когато са писали сценария, а най-вероятно дори не са си говорели. Героят на Кейдж може да вижда точно 2 мин. и 16 сек. в бъдещето, но накрая се оказва, че като си затвори очите и се съсредоточи – може много повече. Цял Кашпировски става. Саруман. Ванга пасти да яде. И даже не го боли главата, само започва да гледа отнесено. И още повече, че дори да вижда в бъдещето 2 минути напред, едва ли е такъв интелект, че да помни с точност от стотни от секундата кой дънер откъде е минал и кой куршум къде ще удари. Обобщено казано – измислена работа. За радост на децата. Филмът не забравя да напомни колко лошо и гадно изглежда ядрената експлозия, и как всички ще станем на прахчета за секунди ако не внимаваме.

Масовата истерия през 97-ма и аз си я спомням. И аз ходих на премиерата с гаджето си (нямаше къде да се седне, та се настанихме на стълбите в салона), и аз пари давах. На много премиери съм ходил, но такова чудо не бях виждал: цели фамилии с децата и внуците. Стари и млади. Политици, музиканти, артисти. Всякаква паплач, всички с половинките си. Говореше се, че некои американки са ходили по десет пъти да го гледат на кино и оттам идват главозамайващите печалби.

Титаник е абсолютен фаворит по бруто финансови приходи с над 700 млн. пред втория. Три продължения на "Междузвездни войни", три "Властелина" (единия и той с единадесет Оскара), не знам колко вече броя Хари-Потъровци, Карибски пирати, Спайдърменовци, Матрици, Вещици и Дрешници...какво ли не - няма стопяване преднината на лайнера.

Излишно е да се преразказва филма, всеки знае за какво става въпрос.

Тук има по нещо за всички: за любителите на касапниците и дизастърите -
пищящи хора се хлъзгат надолу по палубата на потъващото архитектурно чудовище, а след няколко секунди вече ще летят. Удавниците плискат с ръце в ледената вода, а хипотермията бавно сковава костите им. За любителите на носните кърпички също има запомнящи се моменти. Уморени пенсионери се държат за ръце легнали в широката спалня,очаквайки прегръдката на Нептуна. Тъжни музиканти се отказват от борбата и опъват лъковете на цигулките за прощална музикална фиеста. Мъка, ужас и интрига. Три в едно.

Шестдесет и пет години след създаването си, този филм все още има достатъчно живи фенове, които знаят да ползват компютър и могат да го поставят на 6-то място в най-авторитетната публична филмова класация. Едва ли има киноман, който да не е гледал филма. Едва ли има лумпен, който да е отрекъл, че това е класика. Сюжетът: Виктор Ласло се намира в черен нацистки списък. Той трябва да напусне Казабланка заедно със съпругата си Лиза (Ингрид Бергман), но по съдбовна ирония единственият,който може да им помогне е Рик Рейн (Хъмфри Богарт), който в миналото е имал тъжна за него афера с Лиза. От самото начало, до убийствения си финал "Казабланка" успява да задържи зрителя на нокти.

Ако се отчете инфлацията, това е най-големият блокбъстър на всички времена. Бащата на всички военни любовни драми ("Казабланка" е направен три години по-късно). Майката не знам коя е. Осемнадесет номинации за Оскар и осем статуетки. Някои твърдят, че романът на Маргарет Мичъл е най-великата любовна история на всички времена. Кларк Гейбъл и Вивиан Лий превъплатяват чудесно героите от книгата. Действието се развива на фона на гражданската война в САЩ и разказва любовната история на Рет Бътлър и Скарлет О"Хара.

Не по-малко невероятна е съдбата на Форест Гъмп, чието силно сърце винаги му показва пътя, който слабият му ум не може да намери.

Шварценегер, Сталоун, Брус Лий и Брус Уилис никога няма да изиграят такъв супер-герой, какъвто пресъздаде Том Хенкс през 1994  (за което получи и Оскар за мъжка роля).  Форест Гъмп е абсолютно олицетворение на суперменството. При него изцяло липсват комбинативността, хитростта, фалша и алчността, които са гаранция за успех в днешно време.

Той не познава тези женски черти, защото е чиста проба мъжкар - глупав, първичен и титанично жизнеустойчив. Всъщност глупостта и наивността на Форест изобщо не му пречат. Природата го е дарила с три пъти повече енергия и той има предостатъчно сила да поправи всяка една глупава грешка, която би допуснал в живота си. Задължителен филм.

 
Колкото обикновена, толква и невероятна е съдбата на Амели Пулен. Публиката е поставила на 31-во място този филм в imdb, гласували са над 87 хиляди души. Оценен е високо не само от публиката, но и от критиката.

Наивна или просто твърде силна е Амели? Леко шашава ли е тя, или просто е естествена? Сякаш през целия филм Амели знае, че любовта ще я намери сама и няма нужда да я търси. Само лекичко може да й помогне, да я подбутне. Невъзможно е да се обясни за какво става въпрос в този филм. За Амели Пулен става въпрос и за личното й чувство за чест и справедливост, за това как тя помага на другите и как бива споходена от любовта. Романтика в най-чист вид.

Самата идея да изтъркаш любимия човек от паметта си не е особено романтична. Историята е леко оплетена, защото както намеква заглавието, става дума за един объркан и замотан мозък, този на Джоел Бариш (Джим Кери). Един ден Джоел открива, че любимата му Клементин (Кейт Уинслет) е предприела радикална процедура и го е изличила от съзнанието си. Отначало Джоел решава да стори същото, но нещо се разколебава, защото не желае да забравя и хубавите моменти с Клементин. Така изказано не звучи много романтично, но всъщност е такова...

Този романтичен екшън на Тони Скот е събрал не съзвездие, а цяла галактика от знаменитости.

Тук може да видите Вал Килмър, Гари Олдман и Брат Пит в толкова дребни ролички, че днес сигурно са забравили, че са участвали в тоzi филм. А той самият може да се опише само по един начин: маниашки.

Режисьорът е измъкнал най-доброто от най-добрите. Диалозите се подават на наизустяване, а музиката влиза в главата през ухото и сякаш забравя да излезне оттам. Екшънът и грозните картинки с убийства и побоища изобщо не пречат на романтиката. Наистина има нещо уникално в този филм.

Само тук, сред хиляди романтики, ще видите как главната героиня я смазват от бой и накрая пак ще въздъхнете и ще признаете, че нещо ви е жегнало в сърцето. Това е "Истински романс".

Вижте трейлъра.

Романтичен блокбъстър, изцяло изнесен от поддържащите актьори. Онзи грозен мъртвец, който научи Сам (Патрик Суейзи) да мести капачки, неприятният и алчен "най-добър приятел" и ненуждаещата се от представяне Ода Мей Браун (Упи Голдбърг с Оскар за ролята) така оцветяват пейзажа, че Сам и Моли (Деми Мур) наистина изглеждат като духове в сравнение.

Разказва се за вечната любов, която остава дори в отвъдното, и която дори смъртта не може да сломи. Финалът ни поднася мудна раздяла и се опитва да е хепи.